Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2012 12:02 - "Уродливото коте..."
Автор: tikoev Категория: Други   
Прочетен: 4358 Коментари: 13 Гласове:
32


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В интернетпросторите се натъкнах на един печален разказ, който ме впечатли. Авторът му е неизвестен, а също така и дали тази история е измислица или истинска.
Препоръчително е да се прочете от всички душевни хора и сухари. А ако вече сте го чели, то прочетете го пак – няма да загубите повече от две минути. Светът, уви, не винаги ще бъде спасен от красотата. Живеем правилно на този свят, ако правилно го обичаме...

По-нататък от първо лице:
 
„Всеки обитател на нашия квартал в който живеех знаеше доколко Уродливото беше уродливо. Нашето местно коте. Уродливото обичаше три неща на този свят: борбата за оцеляване, храната „каквото падне” и, така да се каже, любовта. Комбинацията от тези три неща плюс бездомния живот в нашия двор беше оставила по тялото на Уродливото неизличими следи.
 
Уродливото коте имаше само едно око. От същата страна го нямаше и ухото, а лявото краче някога е било счупено и сраснало под невероятен ъгъл, благодарение на което се създаваше впечатление, че се готви да се обърне. Опашката отдавна я нямаше. Само една малка огризка. И ако не бяха множеството белези покриващи главата и даже плещите на Уродливото, то можеше да се нарече тъмносиво на райета коте.
 
Във всеки, който за първи път го виждаше възникваше една и съща реакция:”Ама че уродливо коте!”. На всички деца беше забранено да се докосват до него. Възрастните хвърляха по него бутилки и камъни, за да го прогонят или го поливаха с маркуча ако се опиташе да влезе в двора на нечий дом.
 
Чудно, но Уродливото винаги проявяваше една и съща реакция. Ако го поливаха с маркуча, то покорно мълчеше, докато на мъчителя не му омръзнеше тази забава. Ако хвърляха нещо по него – то се отъркваше в краката, сякаш искаше прошка. Ако видеше деца, стремглаво се затичваше при тях  и търкаше глава в ръцете им и гръмко мъркаше, просейки ласка. Ако някое все пак го вземеше на ръце започваше да ближе или някое ъгълче на блузата, копче или нещо друго до което можеше да стигне.
 
Но, веднъж Уродливото го нападнаха съседските кучета. От прозореца си чух техния лай, командата на собственика им, неговите викове за помощ и се хвърлих да помогна. Когато стигнах до него, Уродливото коте беше ужасно нахапано, цялото в кръв и почти мъртво. Лежеше, свило се на кълбо, треперещо от страх и болка. Гърбът му, краката, задната част на тялото съвършенно бяха загубили своята първоначална форма.  Тъжния му живот отиваше към своя край. Следи от сълзи пресичаха челото му.
 
Докато го носех към къщи хриптеше и се задъхваше. Тичешком го носех към къщи и се страхувах да не го нараня още повече. А то през това време се опита да оближе ухото ми...
 
Спрях и задъхвайки се от сълзи, го прегърнах. Котето докосна с глава ръката ми, златното му око се обърна към мен и аз чух...мъркане!
 
Дори изпитвайки такава страшна болка, котето молеше за едно – за капчица Любов!
 
Възможно, за капчица Състрадание...В този момент си помислих, че си имам работа с най-любящото същество от всички, които съм срещала през живота си. Най-любящото и най-най-красивото. То само ме гледаше, уверено, че аз ще мога да смекча болката му.
 
Уродливото умря в ръцете ми преди да успея да се добера до в къщи и аз дълго седях на стълбите, държейки го върху коленете си.
 
Впоследствие много размишлявах, как едно нещастно инвалидче успя да промени моите представи за това, какво е истинска чистота на духа, вярна и безпределна любов.
 
Така си и беше всъщност. Уродливото ми разказа за състраданието повече, отколкото хиляди книги, лекции или разговори. И аз винаги ще му бъда благодарна. Имаше уродливо тяло, а аз надрана душа. Настана време и за мен да се уча да обичам вярно и дълбоко. Да отдаваш любов на ближния си без остатък.
 
Повечето от нас искат да бъдат богати, да бъдат силни и красиви.
А аз винаги ще се стремя към едно – да обичам като Уродливото коте...".

с известни съкращения несъвършен превод от: muz4in.net



Гласувай:
32
0



Следващ постинг

1. mariniki - тъжно...
19.12.2012 15:15
истинно, болящо...
един от малките тъжни уроци на живота... за любов,
състрадание и милосърдие...
цитирай
2. saportok - Историята не зная дали е достове...
19.12.2012 18:09
Историята не зная дали е достоверна,но урокът е.
цитирай
3. tanyaivanova - разплака ме
20.12.2012 11:35
разплака ме

То не беше със нищо специално,

специална бе сал грозотата му,

уродливо и мръсно, и кално,

не по-хубава беше съдбата му.



Не успя никой да го обикне,

По-забавно им бе да го мъчат

във душата му никой не вникна,

от света го видът му отлъчи.



Вече късно е, мъртво си зная,

двете куци крачета, криле са,

щом обичаш, ти мъркай във рая

тук обича те всяка принцеса

цитирай
4. rpatel - Миличкото! Извинявай, няма да пиша ...
20.12.2012 12:30
Миличкото! Извинявай, няма да пиша дълъг коментар, но трябва спешно да си изтрия сълзите. Толкова много ме натъжи тази история!
цитирай
5. hloris - разплаках се...
20.12.2012 14:34
и за кой ли път си мисля,че ние,хората,сме по-големи животни и от животните...
и има на какво да се научим от тях....как да обичаме най-вече
цитирай
6. tikoev - . . . и аз плаках докато го четях и п...
21.12.2012 00:42
...и аз плаках докато го четях и превеждах...А на тази дата преди година умря моята Кеди...Погребах я тук, под най-високото дърво...за да я виждам отдалеч...
http://picbg.net/u/67426/50311/682250.jpg
цитирай
7. aip55 - Поучително
18.01.2013 21:32
Поучително и възпитаващо! Нека се отделим от животинският ни инстинкт. Да бъдем човеци и да не си усложняваме живота сами! Покъртително! Не се срамувайте да давате любов, не се скъпете, а дарявайте добрини.
цитирай
8. demograph - Разтърси ме...
23.01.2013 01:14
Това е приложимо навсякъде. Дори и за един цял народ като нашия...когото дори и самите ние взехме да наричаме така. А той има толкова голяма нужда от любов и нежност.
Благодаря.
Извинявай, че внасям различен нюанс.
цитирай
9. tikoev - Поучително и възпитаващо! Нека се ...
23.01.2013 12:10
aip55 написа:
Поучително и възпитаващо! Нека се отделим от животинският ни инстинкт. Да бъдем човеци и да не си усложняваме живота сами! Покъртително! Не се срамувайте да давате любов, не се скъпете, а дарявайте добрини.

Благодаря за разбирането...
цитирай
10. tikoev - Това е приложимо навсякъде. Дори и ...
23.01.2013 12:13
demograph написа:
Това е приложимо навсякъде. Дори и за един цял народ като нашия...когото дори и самите ние взехме да наричаме така. А той има толкова голяма нужда от любов и нежност.
Благодаря.
Извинявай, че внасям различен нюанс.

Нищо лошо от ваша страна, благодаря ви...Просто понякога се чудя, как едно безсловесно животно може да бъде по-възвишено от толкова знаещият и можещ човек....
цитирай
11. stela50 - Да... Живеем правилно на този свят, ако правилно го обичаме...
06.07 09:37
на много неща можем да се научим от животните... особено на обич
и вярност... всяко живо същество има нужна от нежност и любов...
Споделям написаното от aip55 -
..."Не се срамувайте да давате любов, не се скъпете, а дарявайте добрини."...
цитирай
12. batogo - !!!:))) Поздравления за постинга!
06.07 09:45
Чудесен разказ, който отваря душата за безусловната любов и радостта от нея.
цитирай
13. ivoki - МНОГО ТЪЖНО, НО МНОГО ПОУЧИТЕЛНО !
19.07 19:17
МНОГО ТЪЖНО , НО МНОГО ПОУЧИТЕЛНО !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikoev
Категория: Други
Прочетен: 544094
Постинги: 590
Коментари: 1899
Гласове: 6718
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31