Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09 20:12 - Истинската история....
Автор: tikoev Категория: Други   
Прочетен: 301 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 08.09 11:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
         image

Османската империя през 1909 година под влиянието на Руската империя признава независимостта на българия. За да освободи окончателно балканската държава, Русия опростила на Константинопол многомиллионни дългове. Санкт-Петербург предоставил на България привилегирован кредит, който така и не бил изплатен до край. 

При това след няколко години българските и руските войници се оказали на различни страни от фронта на полетата на сраженията в Първата световна война. Експертите подчертават, че източновоевропейската страна получила суверенитет благодарение на Русия и болшинството българи са благодарни на това. Малко истинска история. Първата българска държава възниква в края на  VII века от н.е. в резултат на покоряването на славяните от тюркски протобългарски племена. През 864 година българският княз Борис I взел решение да покръсти своите поданници. През IX—XI векх тюрките напълно приемат  славянската култура, език и начин на живот асимилирайки се с местното население. Така възникнала единната българска народност. След това в протежение на два века България била зависима от Византия. След монголското нахлуване през XIII век отслабналата и потънала в междоусобици страна била принудена да плаща данъци на Ордата. През втората  половина на XIV век започва  османската експанзия в българските земи и през 1396 година тези територии се оказват напълно под властта на турците. Страната губи независимост за 500 години. «В Османската империя статуса на поданниците се определял от тяхната конфесионална принадлежност. Христианските общини към които се отнасяли и православните българи се намирали в политическо безправно положение. Сега понякога говорят, че в Османската империя е съществувала веротърпимост. Но използването на даденият термин в съвременната  интерпретация говори за друга картина. Османците се отнасяли към християните като  неизбежно зло и работна ръка», — разказва доцент МГУ им. М.В. Ломоносов Олег Айрапетов. По думите на  историците православните българи, както и другите християни били принудени да плащат на турците специални данъци, нямали право да яздят и да носят оръжие. Техните деца принудително отправяли на служба в еничарският  корпус или на работа в Турция. Дълго време турците се ползвали на първа брачна нощ с българските девойки. Освен това българите били лишени да отстояват своите права в съдилищата. През  XVI век българските селяни попаднали в крепостна зависимост от турските землевладелци. Скоро след установяването на турското господство в България се вдигат национално-освободителни движения.  С османците се борели въстаници-хайдути, постоянно избухвали антитурски въстания. Още от началото на руско-турската война българските доброволци започнали масово да се записват в руската армия. Но в същото време за да се спасят много българи приели исляма и турската култура за да се спасят от терора. В хода на преговорите с европейските държави след завършването на Кримската война турските власти обещали частично да възстановят правата на българите, но не удържали на думата си.

През 1876 г. около 10 хиляди българи се вдигат на Априлско въстание, но оръжие имат само половината от участниците. Става въпрос основно за стари кремъклийки, щикове и  самоделни дървени пушки. В качеството на «боеприпас» използвал се  даже лют пипер. който българите хвърляли в лицето на врага.  Против въстаниците Османската империя хвърлила 100-хилядна войска, състояща се от редовни сили, резервисти, мюсюлманско опълчение и така наречените башибозуци живеещи за сметка на мародерството. Активните бойни действия започват на 22 април 1876 г. Турците напълно изгарят цели селища унищожавайки дори и тези които не са имали отношение към въстанията. За да сломят волята на българите османците и наемниците практикували жестоки масови изнасилвания на българки, след което международната общественост се вдига срещу Османската империя. През юли метежа е погасен. Загинали около 30 хиляди българи(повечето мирни жители), били унищожени 60 хиляди селища. При това  премиер-министъра на Великобритания — консерватора Бенджамин Дизраели предпочел да застане на страната на Османската империя и обвинил за станалото българите. Но по това време на Балканите се намирал журналиста на лондонският "Daily News" Джанюариус МакГахан, женен за руската поданничка Варвара Елагина. В своите репортажи той описва зверствата на турската армия и башибозушките отряди. Статиите на МакГахан били масово препечатвани от други издания и предизвикали вълна от възмущения в различни страни, особено в Русия. Санкт Петербург поискал от Османската империя да предостави на българите автономия, но тя отказва. Ако по-рано руските власти се опасявали от вмешателството на Великобритания в потенциален  конфликт с Турция, то сега антиосманските настроения в народа принудили  Лондон да се държи по-сдържано. През март 1877 г. Британия, Австро-Унгария, Германия, Русия и Франция подписали Лондонският протокол, искащ от Турция незабавни реформи. Но Османската империя го нарича вмешателство в нейните вътрешни дела. 

На 24 април 1877 г. Русия обявила на Турция война. Бойните действия против Османската империя се водели на два театъра: на Балканите и в Закавказието. През юни руските войски форсирали Дунав. Руската армия превзела Шипченският проход и крепостта Никопол. Но скоро станало ясно, че не достигали сили за решаващо настъпление.  Александър II заповядал да се прехвърлят в България допълнителни войски поради което войната се проточила. След няколко неуспешни опита да превземат Плевен на военният инженер граф Едуард Тотлебен било наредено да организира правилно обсадата на крепостта. На 10-ти декември 1877 г. обсадената в Плевен турска армия под командването на Осман паша се опитала да се измъкне от крепостта но била отхвърлена обратно зад укрепленията и скоро  капитулирала. Руските войски преминали в  мащабно настъпление разбивайки още няколко турски съединения и превзели Адрианопол. На 3-ти март 1878 г. между Русия и Турция бил сключен Сан-Стефанският мир. Съгласно него Сърбия, Черна гора и Румъния получили независимост, а България станала автономно княжество, заемащо земите от Дунав до Егейско море. Освен това, Турция се задължила да изплати на Русия контрибуции и проведе реформи които да разширят правата на християнските региони. Но Британия и Австро-Унгария се опасявали, че Русия чрез България ще получи излаз на Средиземно море. Под заплаха от нова война Санкт-Петербург бил принуден да вземе участие в Берлинският конгрес. Поради това преговорите добили жесток характер и на Русия се наложило да се задоволи с малко. България била разделена на три части: васалното по отношение на Турция княжество България, автономната провинция Източна Румелия и Македония, върната на  Османската империя без никакво право. Черна гора, Сърбия и Румъния получили независимост, но техните територии в сравнение със
Сан-Стефанският договор били намалени. Освен това, Русия била принудена да върне на Турция част от своите завоевания в Закавказието. 

През 1877—1879 г. в България действало Временно руско управление, което се възглавявало отначало от княз Владимир Черкаски, панславист и славянофил, а след това от героя във войната-генерал Александър Дондуков-Корсаков. Под ръководството на руската администрация и с финансовата помощ на Санкт-Петербург в България била устроена система за държавно управление и се сформирали армия и  флот. Дълговете за предаване на ресурси към Русия България изплащала нередовно и на малки части до началото на ХХ век, след което били опростени от съветското правителство. Много българи виждали своят княз енергичен, талантлив и притежаващ  широки възгледи Дондуков-Корсаков, но той не принадлежал към монаршеското семейство. В замяна на това Александър II предложил да направят български княз племенника на своята жена Александър Батенберг, принадлежащ към Хесенският дом. Скоро князът се опитал да установи еднолична власт. Той постоянно конфликтувал с българските и руските чиновници, а също така водел преговори с европейските държави, в частност — с Англия. През 1885 г. той провъзгласил съединението на България и Източна Румелия. Но година по-късно Александър се отказал от княжеското звание и напуснал България. Станалият регент местен политик Стефан Стамболов прекъснал дипломатическите отношения с Русия и разгърнал  репресии против русофилите. През 1887 г. великото народно събрание избрало за княз принца от династията на  Кобурзите — Фердинанд. Новият княз заедно със Стамболов, ръководещ правителството, провели политика ориентирана към Австрия, Германия и Турция. Но през 1894 г. след караници с княза, Стамболов предизвикал раздразнение в народа със своя деспотизъм и хищничество, подал оставка. Популярността на Фердинанд нараснала. Скоро били възстановени дипломатическите отношения с Русия и започнало сближаване между София и Санкт-Петербург. На 5-ти октомври 1908 г. Фердинанд провозгласява независимостта на България. Но Турция поискала от София компенсация в размер на 125 млн франка — в частност за железните пътища построени от османците на Балканите. Дадената сума била няколко пъти по-голяма от годишният бюджет на България и да се изплати практически било невъзможно. София и Константинопол се оказали на границата на войната. Ситуацията спасила Русия. Официалният Санкт-Петербург инициирал тристранни преговори в хода на които се съгласил да заплати на Турция 125 милиона франка дълг по контрибуцията. По-голямата част от тази сума (82 милиона) България се задължила да върне на Русия за 75 години. 

На 6 април 1909 г. в Константинопол бил подписан протокол, в който Турция признала независимостта на България. София добила пълен суверенитет и станала субект на международното право. Но дългът си България върнала само частично. При това през 1915 г. тя встъпила в Първата световна война на страната на Германия и Австрия. В хода на Втората световна война България станала съюзница на хитлеристка Германия. В бойни действия  против СССР тя не участвала, но защитавайки тила на нацистите от югославските партизани помагала на Хитлер да освободи сили за действия на Източният фронт. През 1944 г. на власт в България идват просъветски сили които ръководили страната плътно до 1990 г.








Гласувай:
7
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. radostinalassa - Тук не са дошли тюркски ппотобългарски племена
06.09 21:16
Аспарух е дошъл с хората си, за да не падне под тюркска власт като Волжска България. Той е дошъл при своите българи , за което говори факта, че те са го приели без война. Волжските българи са приели исляма, за да се запазят като държава. Чак при Ленин те са били преименувани на татари.
цитирай
2. apostapostoloff - Нищо подобно!
07.09 06:14
Българите са вест готи, които през пети век пресичат Дунава и се заселват по нашите земи. След време те спират и разбиват ордите на Чингиз хан, след което създават своя собствена държава.

Няма никакви тюрки, славяни и пр. Това са руски фалшификации на историята.
цитирай
3. valeska - ...
07.09 09:32
Истината боде! Днес се опитват да пренапишат българската история..
цитирай
4. radostinalassa - Българите живеят тук от 8000 години
08.09 10:01
А сиганите са дошли с турците доста по - късно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikoev
Категория: Други
Прочетен: 665413
Постинги: 978
Коментари: 2664
Гласове: 9044
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031