Танц танцуват самодиви
във прозрачната гора,
но една я само няма -
страда тя за любовта.

До реката се стаила
гледа хладните води.
Леко е очи присвила,
капят женските сълзи.

Тя любимият си чака
да й върне любовта.
Ала той изчезна в мрака
и остави я сама.

По сама от самодива -
тя сърцето си рани...
Кръв изтече, но щастлива
сля се с хладните води.