Жидов гроб 

/еврейски гроб/

Иван Вазов

/цялото стихотворение/

Легенди при Царевец

-1 февруари 1906

Издайство, измяна позорна
пропусна врага в крепостта
и Царевец як след упорна
отбрана потъна в кръвта.

Бранители храбри паднaха
под турския мстителен нож,
палатите царски пламнаха,
огряха зловещата нощ.

На утрешний ден пред пашата
евреин се мръсен яви,
цалуна му рабски полата
и с вид горделив заяви:

– Преславний войводо, сполучих
услуга да сторя на вас:
аз портата таз нощ отключих
и Царевец в твойта е власт.

Паша милостиви: награда!
– А, ти ли бе хитрия жид?
Велика награда се пада
на подвига твой бележит.

Без теб тез гявури корави
не бих ги тъй лесно сломил,
пред техните зидове здрави
свят много йощ бих потрошил.

За туй якоглавство земята
с телата им мръсни покрих;
сега и на Юда отплата
достойна да дам аз реших.

И викна на двама войника:
– Убийте туй куче сега! –
Изви се ханджар над мръсника,
отфръкна глава от снага.

II

Нощес из леса вълцитята
насам ще се спуснат накуп,
ще ръфат гладнишки главата,
ще късат вонещия труп.

Внезапно скокнa той, заходи –
безглавия жид нечестив, –
защуря се плахо, заброди
по ярове, урви кат жив,

та гроб да си дири – душа му
найде го веч в черния ад!
Остана самотна глава му
за гавра на псета и гад.

На смъртния ужас печата
замръзнал в изпулений взор,
изплезен язик из устата
заровил се в смрадния тор.

Внезапно и тя като жива
замига, затресе се в страх,
търкулна се, нейде отива,
издигайки облак от прах.

Тя трупа си дири. За него
фърли се при Янтра в дола
дълбоки, но там не найде го
и пак се щурнa кат стрела;

на гробе еврейско се спира –
там няма от Юда следа,
във трапове, локви надзира
с оцапана кална брада.

И пак се търкаля и мета,
нагоре, надолу търчи,
и гонят я гневните псета,
а тя като вихър фучи.

Минува през храсти, през паши
ил дига по друмища прах
и срещнати пътници плаши,
и враните гракат от страх.

И цял ден шетнята u луда
зброжда поля и хълми
и дири телото на Юда –
гост може би в вълчи корми.

Но нийде го тя не намери.
Най-после по някакъв дъх
смрадлив се сети, закатери
по склона на ближния връх.

III

Орловий връх. Той мълчаливо
в небето стърчи и пустей.
На негово теме плешиво
трап мръсен от векове зей.

От векове жилище смрадно
на гнусни влечуги и змий
отровни, свърталище гадно
на люти ехидни, скорпий.

Овчарят не смей там да иде
и звяра край него трепти,
орелът когато го види,
по-горе се дига, лети.

И в таз яма, зъминска бездна,
главата на Юда бухнa
и вече оттам не излезна:
при трупа безглави легна.

Намери си трупа тя вече
и той тук намерил приют,
от псета и вълци далече,
под верний на змиите скут.

И змийте любовно го пазят,
с милувки студени дарят,
лениво по Юда те лазят,
на припек по него лежат;

таз пий му очите, а друга
глава си в устата му крий,
а третя омразна влечуга
в брадата му гняздо си вий.

IV

Но скоро народа във злоба
спуснa се, когато узна
де Юда намери си гроба,
кат втори път бога разпнa,

и камъне град заваляха
с ругателства грозни в трапът,
пътеки безчет пропълзяха
по пустий през векове рът.

Избягаха гадове смрадни,
остана издайникът сам,
затрупан от камъне хладни,
със храчки, проклятья и срам.

Столетья течаха в окови,
столетья на сълзи и страх –
столетия камъне нови
валяха въз Юдиний прах.

Днес грее светата свобода,
свободен е прежния роб,
но камъне йоще народа
изпраща въз Жидовий гроб.

На запад от Търново стърчи рид: Картал-баир (Орлов връх), въз който има трап, називаем днес Жидов гроб. Според преданието там е отишъл и легнал трупа на евреина, който предал Царевец на турците. През вековете на робството търновци са отивали при тоя трап и са фърляли камъне в него, проклинайки евреина издайник.

Да, такава е легетндата ,залегнала и във Вазовото стихотворение1
Впрочем, в нея има и истина Така е наказвал султанът предателите Изслушва ги и заповядва за ги обезглавят По простата причина, че след като са предали веднъж господаря си, утре ще предадат и него- новият им господар
Така е постъпил и Мехмед Втори с главнокондващият ромейските войски в Константинопол Отишъл той при султана с подаръци и уверения , че през цялото време е работил за него? Да покори Константинопол! Носи му и сандъче с жълтици!
Султанът не се радва на подаръците Пита го- Защо ,когато Константин ти поиска злато, ти не му го даде? Той искаше да купи хляб за хората , умиращи от глад? Защо ,ти, най- довереният му човек, не си работил за него , а за мен? Аз не съм искал това от тебе?
С погнуса бутнал ковчежето със злато встрани от себе си и заповядал да го обезглавят!

Хубав ден!

Предателите ги убиват първи новият им господар няма как да приеме подобно куче ,предало собствените си хазяи.