НА  БРЕГА
    
       Стоиш на този бряг унесен
       със спомена за стари времена
       и преходът към тях е лесен,
       защото случки помниш не една.

       Сега си в плен на тишината,
       приплясва само нечие весло.
       Брегът, тополите, реката,
       сравняваш ги - все тъй ли е било.

       Каквото беше - извървя го,
       по пътища различни, по света.
       Игра на Цезар, беше Яго
       и ето те отново тук сега.

       Какъв е смисълът, голямата вода
       дели света наполовина
       и въпреки, че имаш свобода
       животът ти на този бряг премина

       с една гореща мисъл -
       поне веднъж отвъд да бях отишъл.
       Макар светът да е голям
       истината може би е там.

       Художник Калин Николов