Тя е по-древна, отколкото си мислим.

“Добре завързаната вратовръзка е първата сериозна стъпка в живота.”
– Оскар Уайлд

Историята на вратовръзката започва преди няколко века. И все пак нейни предци съществуват много по-рано.

Китайският император

Най-ранният вариант на вратовръзка е открит в масивния мавзолей на един от първите китайски императори, Ши Хуанг Ти, който бил погребан през 210 г. пр. Хр. Тъй като се страхувал отчаяно от смъртта, може би защото имал много грехове, императорът искал да избие една цяла армия, която да го придружи в другия свят. Съветниците му накрая го убедили вместо това да му направят статуи – точни копия на войниците, с нормален човешки ръст.

Резултатът е едно от чудесата на древния свят – прочутата теракотена армия. В гробницата на императора, открита през 1974 г., имало цели 7500 копия на прочутата войска на Ши Хуанг Ти с човешки ръст. Легиони офицери, войници, стрелци и конници, всички изваяни до най-малкия детайл, пазят саркофага на императора.Броните, униформите, косите и израженията на лицата на войниците са пресъздадени до най-фини подробности. Всяка фигура е различна, но по едно нещо те са еднакви – всички имат шалчета на вратовете.

Според историците други източници показват, че китайците не са носили вратовръзки, така че остава загадка защо императорските войници са с внимателно навити копринени шалчета. Тъй като коприната била голям лукс, възможно е шалчетата да показват изключителната чест, с която Ши Хуанг Ти удостоявал своите войници – той им вярвал достатъчно, за да им повери да го пазят завинаги (не че те са имали голям избор – все пак са от теракота!).

Римляните
През 113 г. сл. Хр. един от най-великите римски императори, Траян, издигнал мраморна колона в памет на триумфалната си победа над даките. 2500-те реалистични фигури на колоната носят не по-малко от три различни модела вратовръзки. Някои са по-къс вариант на съвременната вратовръзка; други – шал около врата, втъкнат в бронята; трети – кърпички, завързани на възел, напомнящи каубойските.

Съвременната вратовръзка се ражда като пряк резултат от една война.

През 1660г. един елитен полк от Хърватска (по това време част от Австро-Унгарската империя) посетил Париж, за да отпразнува своята трудна победа над Османската империя. Там войниците били представени като славни герои на Луи XIV – монарх, който бил известен като познавач на хубавите украшения (също така и на красивите жени и прекрасните дворци като Версай, където няма една тоалетна…).

Случило се така, че офицерите от този полк носели копринени кърпи с ярки цветове, завързани около вратовете си. Тези шалчета вероятно произхождали от кърпите на римските оратори, които те използвали, за да стоплят гласните си струни. Вратовръзките силно впечатлили краля и той скоро ги направил отличителен знак за кралско достойнство, като създал “полк на кралските вратовръзки” (Royal Cravattes; думата cravat, от англ. ост. вратовръзка, шалче, произлиза от думата croat, от англ. – хърватин).

Не след дълго тази нова мода пресякла Ламанша и стигнала до Англия. Скоро нито един джентълмен не можел да се смята за добре облечен, без да се е накичил с някакъв вид шалче около врата, при това колкото по-декоративно, толкова по-добре. С една дума, вратовръзката станала също толкова необходима за възпитания английски мъж, колкото е лондонската мъгла за Лондон. Имало е време, когато вратовръзките били носени толкова високо, че мъжете не можели да помръднат главите си, без да завъртят цялото си тяло. Забавничко, а? Имало дори случаи, когато вратовръзките били толкова дебели, че можели да спрат удар със сабя. Не ти трябва щит, като си имаш вратовръзка!

Различните модели не познавали граници – вратовръзки с пискюли, шалчета на шотландско каре, папийонки от панделки, дантели, бродиран лен… Всички те имали своите верни почитатели. Били познати почти сто различни възела и, както казал г-н Ле Блан, който обучавал мъжете в изящното и понякога сложно изкуство на завързване на вратовръзка, “Най-голямата обида за един мъж е да го хванат за вратовръзката; в такъв случай само кръв може да измие петното върху честта и на двамата участници”. Така че една голяма обида от онова време ще да е била „Да те хвана за вратовръзката!“

До Гражданската война повечето вратовръзки се внасяли в Англия от континента. Постепенно индустрията се развила до такава степен, че в началото на 20 век американските вратовръзки най-накрая започнали да съперничат на европейските, въпреки че европейските платове все още се внасяли изключително много.

През 60-те, наред със сексуалната революция, има ясно изразен спад в желанието на мъжете да носят вратовръзки, което е в резултат на бунта едновременно срещу традицията и срещу официалността на облеклото. Но до средата на 70-те тази тенденция се обръща и през 80-те продажбите на вратовръзки са също така високи, както винаги са били, ако не и повече.

Как да си обясним продължителната популярност на вратовръзката?

Години наред социолози и специалисти по история на модата предричат отмирането й – това е единственият елемент от облеклото на мъжа, който няма очевидна практическа функция. Докато световните лидери и бизнесмените продължават да носят вратовръзки обаче, начинаещите служители ще ги следват и вратовръзките ще останат ключ към високите постове. От друга страна, наистина изглежда естетично да носиш вратовръзка. Освен че покрива копчетата на ризата и подчертава вертикалността на мъжкото тяло (по почти същия начин, по който го правят копчетата на военната униформа), тя разнообразява строгостта на ризата. Ставаш някакси по-цветен и свеж!

източник: themainline.bg

P.S. Вратовръзката от естетичен аксесоар вече отдавна е превърната в един вид екранна защита на политици, чиновници, общественици, синдикалисти и прочие, и прочие осталная сволоч. Слагаш вратовръзка и хоп - ставаш по-чист и непорочен от Дева Мария! Хубав ден ви желая!

Това е символ , че момите ги чакат да се върнат живи!
Написа го една Хърватка .

То и името й го казва, вързан за врата /и за вратата става/, като телето, и него го вързват...
:)))

Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души…
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: — Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой, -
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.

1941 г.

Интересно и полезно четиво.